РА̀НЕЦ м. Остар. Раница1. Щом ме видя .. в гетри, с ранец на гърба и пушка в ръка, дигна [Мургаш] .. необуздан шум с весело скачане, скимтене и лай. Н. Попфилипов, РЛ, 112. Макар че се наобядвах добре, погрижих се да натъпкам и в ранеца достатъчно. Н. Попфилипов, РЛ, 24. Начина, по който всички швейцарски ученици си носят книгите, видя ми се твърде полезен и практичен. Той се състои от един вид ранец, който носят на гърба си, стегнат през раменете. Н, 1883-1884, кн. 3-4, 331.

— Рус. ранец.


Източник: Речник на българския език (онлайн)