РАНИЛЍСТ, мн. (рядко) -и, след числ. -а, м. 1. Бот. Само ед. Род едногодишни или многогодишни треви или полухрастчета от семейство устоцветни със срещуположни цели, назъбени или нарязани листа и цветове, събрани в съцветия и разположени в основата на листата, някои от които използвани в народната медицина. Stachys. У нас се срещат голям брой видове ранилист, .. почти всички .. имат червеникави, бели или бледорозови цветове. Б. Китанов, РСБ [еа].
2. Отделен вид или екземпляр от този род. В листопадните гори (например в буковите) кореновата система на дърветата и храстите се разполага на повече от 1 м, на високите треви (мъжка и женска папрат, левурда, горски ранилист и др.) — на 15 — 100 см. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 155. Ранилистът възбужда апетита и подобрява храносмилането. Приложение. При колики на стомашно-чревния канал, .., при възпаление на бъбреците, като общоукрепващо средство при нервно изтощение, главоболие. Д. Станева и др., БВД [еа].