РАНЍМОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от раним. Повечето от болестите в ранното детство протичат по-особено. Дифтерията поради лесната ранимост на носната лигавица .. е по-често носна. К. Рашков и др., ДБ, 20. Заболяванията на вътрешното ухо и слуховия нерв са все още много трудно лечими, .. това се дължи на голямата сложност на вътрешното ухо, на лесната му ранимост. 3, 1969, кн. 1, 13. Чувството за ранимост я [жената] превръща в гол охлюв. Няма черупка, в която да се скрие. Бл. Димитрова, Лав., 137.