РА̀НИНА ж. 1. Диал. Много ранна сутрин. Впечатленията от тази лятна, предвършитбена ранина на село и това положение на полулегалност в един дом, в който всеки съсед можеше да влезе, когато си поиска, се смесваха в едно странно душевно състояние. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 59. Скитахме се цели .. четири, .., денонощия. Най-после, една ранина в зори, бяхме приближили до остров Лимнос. К. Шапкарев, ВБМ [еа]. Като вървели, вървели, стигнали в друго село. Било още ранина и таман ходжата викал на минарето на джамията. Нар. прик., БНТв Х [еа]. Той [Създателят] напразно не е дал на горските птици гърла, пълни с приятни гласове, чрез които поздравляват ранините и нощите. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 164. Язи си имам два брата, / .. / та ми велет, говоре: / .. / Другио [брат] пее ..: / — Станувай, дюлбер Салято, / ранина е, дюлбер, ранина. Нар. пес., Ст. Веркович, НПМБ 1966 [еа]. Ранината е ранена от зловещи викове. В. Марковски, ПЗ, 105. ● Нар.-поет. Р а н а (р а н н а) р а н и н а. Моминка отвън излезе, / бърже се върна, повърна / и си юнаку думаше: / — Постой ми, постой, юначе, / още е рана ранина, / още не се е съмнало. Нар. пес., СбНУ ХХХІХ, 172.

2. Като нареч. Само ед., нечленувано. С предл. Много рано сутрин. Ти се повърни в гората и ме чакай на същото това място, където днес ме намери. Утре, на ранина, преди още да се развидели добре, аз ще бъда там. Ем. Станев, ПГВ, 91. — Не се лъчи от дружината, Гане. .. Тръгвай заран на ранина с дружината. Г. Манов, КД, 13. Кажи-речи цяла нощ бе пътувал Бекир. В Девин пристигна по мръкнало. .. Размисли се — да пренощува в града и по ранина да поеме за село? Но се отказа от тази мисъл и тръгна веднага. Б. Несторов, СР, 18. — Че ти от ранина ли беше на полето? — попита Раденко. — .. Цяла копраля беше отскочило слънцето, докато се домъкнахме тука — отвърна Секулов. Б. Обретенов, С, 141. С камиони, каруци, пеша кооператорите .. още в ранина се отправят към овощните градини и лозята. РД, 1959, бр. 265, 1. Тя [жената] тръпнала пред кървавите рани [на младежа], / .. / над него тя стояла чак до ранина. Ламар, СГ, 7. ● Диал. Без предл. — Поискай от майка си две торбички, .., пак иди заран ранина в лъките. ИГ (превод), 106. Че стана [Крали Марко] сутрин ранина / .. / на Скопи [Скопие] града ша иде. Нар. пес., СбНУ ХХVІ, 142. — Ранина зарана / майка ми ке пойде / горни воденици: / утре, либе, дойди. К. Христов, СК, 36. Стана Манол, .., / рано по-рано излезе, / а ранина Котел пристигна, / .., / на [какини си] порти Манол похлопа. Д. Осинин, ЗГ [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)