РА̀НИЦА1 ж. Платнена (обикн. от непромокаема здрава тъкан) или кожена торба за храна, дрехи, лични принадлежности и др., направена да се носи на гръб чрез презрамки, която се използва при поход, преход и под. Петдесетина младежи и девойки .. бързат да се натоварят във вагоните, .. Повечето от тях носят във ръцете си вързопчета, малки бохчи, раници. Др. Асенов, СВ, 133. Едни след други по пътеката се спускаха множество излетници, нарамили раници. Б. Болгар, Б, 61. — Детето спи, ами ние сега какво да правим? .. — Дрехи и повечко хляб в раницата. Заминавам. Х. Русев, ПС, 19. Привечер отидоха да се сбогуват с Никола и да му пожелаят лека война. Завариха го да си стяга старата войнишка раница. В. Геновска, СГ, 320. // Такава торба за учебници и ученически принадлежности, за преносим компютър, документи и други лични вещи, използвана в ежедневието. Студентска раница. Ученическа раница. Раница за лаптоп. // Нов. Дамска чанта с такава форма, вид.
— От нем. Ranzen през рус. ранец.
РА̀НИЦА2 ж. Остар. и диал. Раничка1. Подир няколко часа или след няколко дена по ухапаната става излазят кръвясали лепки и една жълтеникава вода почне да гизне от малката раница. Ив. Богоров, СЛ, 94. Кога се пореже дете, трябува да се измие раницата със студена вода, после да ся стисне .. и да ся дръжи вързана, докле зарасте. Лет., 1871, 143. Някое вънкашно тяло (например зърно от грозде, ..) се е залепяло за още незарасналата съвсем тифозна раница и способствало е да са провали червото. Знан., 1875, бр. 20-21, 315.