РА̀НИЧКА1 ж. Умал. от рана. Сали играеше с цяла сюрия деца като него. По едно време се спъна и падна по коремче. Като стана, от ръчичката му закапа кръв. .. поиска му се в тоя миг да види майка си, тя да му измие раничката, .., ще го превърже с едно парцалче. Б. Несторов, АР, 279. Ръцете му и те не бяха много чисти, със задебеляла отдолу кожа, с ранички, както са ръцете на хора, които се занимават с физически труд. Й. Йовков, ПГ, 191. Сестрата почисти раничките и ги намаза. Извади три стъкълца от порязаното, намаза го и му сложи лейкопласт. М. Абаджиев, Ф, 181. — Който иска да живее пълнокръвен живот, трябва да се пресели в София — говореше Дундов. .. Думите на този интересен млад мъж зачовъркаха позагорялата раничка в душата ѝ. .. Да би могла и тя да каже на мъжа си — София! Б. Несторов, СР, 207. // Мед. Обикн. мн. Много малка рана (в 1 знач.), причинена от инфекция, заболяване и под. При удар или нараняване с остър предмет може да се появят ранички в устата. Д, 2005, бр. 64 [еа]. Сиропът срещу язва и гастрит .. помага за възстановяване на лигавицата на стомаха, където се намират раничките, причина за тези заболявания. Анонс, 2013, бр. 175, 6. Раничка на шийката на матката.
РА̀НИЧКА2 ж. Умал. от раница. Кое с торбичка, кое с бохчичка, а тук-таме някое и с раничка — всички скачаха пред мене и след мене нагоре по сенчестите и влажни пътеки на гората. Д. Калфов, Избр. разк., 38. Иван е с раничка, върху която е задянал одеялце и стар балтон. О. Василев, Л, 90.