РА̀НИЧКО. Нареч. от раничък; ранко. Противоп. късничко. Сутрин бай Атанас става раничко, за да иде на работа. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 114. Ние довечера ще се върнем по-раничко. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 35. Уморил съм се малко, рекох да си легна по-раничко. Г. Караславов, СИ, 195. — Приготви се и утре раничко заминавай. Чу ли? — Чух, чух, .. Утре съм на линия. К. Калчев, ЖП, 152. — Гледайте да бъде по-раничко, за да не изгубим деня, че има картофи да се гърлят, жито да се плеви, а градината откога чака за разсаждане. Кр. Григоров, Н, 144.