РА̀НКО нареч. Раничко. На сутринта станали ранко и всеки се заловил за работа. Ран Босилек, Р, 81. — Дай ми, чичовото, едното вестниче, да го попрегледам довечерка, .., па утре ранко ще ти го донеса. Чудомир, Избр. пр, 98-99. Управителят и кметът наистина дойдоха ранко, но Севда и старата бяха приготвили всичко. Г. Караславов, С, 180. Селяните бързаха да стигнат по-ранко в селата си, за да не замръкнат по несигурните друмища. Д. Спространов, ОП, 41. Ранко е за музика — каза той и продължи да клати глава настрани. — Преди обяд не мога да свиря на хармоника. Цв. Стоянов и др., ПП (превод) [еа]. — Майчинко, мила майчинко, / йутре ма дигни раничко, / че мислем ранко да идем / на долничкана махала. Нар. пес., СбВСт, 230.