РА̀ННОПРО̀ЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до или е характерен за началото на пролетта. Асан ходжа млъкна .. Приседна към прозореца да го отвори и в стаята се втурна изведнаж напоената с минзухарен аромат студена свежест на раннопролетната нощ. Н. Хайтов, ШГ, 276. Вън нощта се люлееше от силен раннопролетен вятър. Улиците бяха самотни, пусти. Ст. Гечев, ПС [еа]. Раннопролетни засушавания. Раннопролетни цветя. Раннопролетни медоносни растения. Раннопролетно почвено подхранване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)