РАНОБУ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За живо същество — който се буди и става рано сутрин. Селото току-що се пробуждаше и тук-там по дворищата се мяркаха ранобудни стопанки. Елин Пелин, Съч. II, 166. Градинката кафене на стария арменец Хачик .. се пълнеше от най-ранни зори с ранобудни посетители. Д. Ангелов, ЖС, 82. Ранобудните птици отдавна бяха свършили концерта си в чест на изгряването на слънцето. Ив. Вазов, Съч. VII, 35. Утрото бавно се пробужда от сладката дрямка. Ранобудната кукувица кука от високата топола и се вслушва в гласа си. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. Слънцето изгря огнено. Първи пристигнаха ранобудните пчели. Те накацаха по жълтите цветове на еньовчето и засмукаха мед. А. Каралийчев, ЛС, 67. Ранобудни търговци причакват в ранни зори рибарите, за да изкупят улова им. Ранобудна къщовница. Ранобудни продавачи на вестници. Ранобудни чучулиги. ● Обр. Ерул видяхме едва на разсъмване. Къщите изглеждаха като позлатени от ранобудното слънце. Сл. Трънски, Н, 277. Песен глъхне някъде далече / и луната ранобудна вече / каца на планинската верига. Д. Методиев, ШТ, 70.
2. За глас, песен и др. — който се издава, прозвучава рано сутрин след събуждане, обикн. от птица. На утрото той не дочака ранобудния глас на петела, а стана по-рано и обиколи пак Белчо. Елин Пелин, Съч. ІІ, 158. Славеят .. запя ранобудната си умилна песен на дремливий овчар пред зора. Ц. Гинчев, ДТ, 5.
3. Прен. За цветя — който се появява, пониква рано на пролет. През пролетта тя [Витоша] изважда на показ своето водно богатство и ранобудни цветя. П. Делирадев, В, 256. Ранобудни минзухари.