РАНОБУ̀ДНИК, мн. -ци, м. Човек, който има навик да се буди, да става рано сутрин. Едва беше почнало да се развиделява, а някой вече чукаше на прозореца ми .. „Наистина, кой може да е бил този ранобудник?“. Г. Русафов, ИТБД, 269. Работният ден на този ранобудник [Христо Смирненски] е започвал преди всички — работел докъм седем, когато с песни, шеги и закачки будел близките си и това радостно утринно настроение .. пронизва цялото му творчество. Св. Игов, БЛ [eа]. Там сега кукуригат много петли, .., чуе се припрян говор на ранобудници. Г. Райчев, В, 22. В парка тичаха за здраве ранобудници.