РАНОБУ̀ДНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество на ранобуден (в 1 знач.). На изток се пукаше зората .. В задния двор се чуваха тежки стъпки на някого. Вслуша се [Габъра] и позна .., че това беше старият ратай Желязко, който винаги изпреварваше господаря си. Тая ранобудност радваше Габъра. Ив. Кирилов, Съч. ІІ, 49.