РАПСО̀Д м. Изк. Странстващ певец рецитатор в Древна Гърция, изпълняващ големи откъси от епически произведения със съпровод на струнен инструмент (лира, китара). Съществували и изпълнители на песни. Те се наричали рапсоди и били изкусни артисти-декламатори. Някои от тях .. са свързвали отделни песни в едно цяло и оттам името им, което значи „съшиватели на песни“. Ал. Милев и др., И (превод), 1971 [еа]. Пеянето си те придружавали със звуковете на седемструнната лира или китара. Такива певци са наричали рапсоди. Те или сами съчинявали песните за старите времена, или повтаряли тези, които били съчинени по-напред. Н. Михайловски, РВИ (превод), 67.
— От гр. ῥαψωδός през фр. rapsode.