РАПСО̀ДИЯ ж. 1. Муз. Инструментална творба с импровизационен характер, в свободна форма, изградена върху фолклорни мотиви. Автор е [П. Пипков] на първата българска рапсодия, чрез която допринася за развитието на инструменталната музика у нас. Пеене VIII кл, 53. Прозвуча сдържаният тътен на надигаща се буря и Людмила позна втората част от Листовата рапсодия. Ем. Манов, ДСР, 14-15. — Защото хората трябва от нещо да умират — рече приятелят ми, седна на пианото и засвири рапсодия от Брамс. Г. Данаилов, ДС 2002 [еа]. Рапсодия „Вардар“ на П. Владигеров отдавна се е превърнала в музикален герб на страната ни.
2. Остар. Литер. В Древна Гърция — голям откъс от епическо произведение, което рапсодът е пеел и декламирал със съпровод на струнен музикален инструмент. Г. Пърличев намерил за нужно да изостави [в своя превод на „Илиада“] току-речи сичката разпра на Ахилеса и Агамемнона, която е най-главно нечто в първата рапсодия. Н. Бончев, ПСп, 1871, кн. 4, 109.