РА̀СКА ж. Диал. Храст. Змията избяга каде раската. БД І, 214. Дивата свинкя се скрила под трапезата, вуко̀ — у раскете, мечката — у високата круша, а лисицата бегала. Нар. прик., СбНУ Х, 159.
