РА̀СНА, -еш, мин. св. -ах и (остар.) -а̀х, несв., непрех. Разг. Раста1 (в 1, 2, 5, 6, 15 и 16 знач.). Вуйчо пасял телците, раснал здрав и силен и обичал да се бори с другарите си. Н. Ферманджиев, РХ, 154. Разбойникът, раснал в тъмни подземия, гледаше толкова мрачно и злобно като че целият свят му бе черен пред очите. Й. Радичков, НВ 2000 [еа]. — .. Стефане, през тия години ти не забеляза, че аз раснах, мислих, зрях. П. К. Яворов, Съч. ІІІ, 1924, 42. Аз съм българче и расна / в дни велики, в славно време, / син съм на земя прекрасна, / син съм на юнашко племе. Ив. Вазов, Събр. съч. ІV, 1976 [еа]. Расна дърво столовито, / грановито: / корен в сърце на земята, / връх извило в небесата! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 102. И после... после / някаква омраза / се впиваше дълбоко във сърцата. / Като гангрена, / не, като проказа / тя раснеше, / разкапваше душата. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 32-33. ● Нар.-поет. Р а с н а и п о р а с н а; р а с н а, п о р а с н а. Дечица, мили маминки, / гледанки, недогледанки, / раснете и пораснете, / чужди ратаи станете. Нар. пес., СБНУ ХLVІ, 132. Ще излюпи [кокошката] пиленца. Те ще раснат, пораснат. Кокошарник ще вдигнем. Ран Босилек, ВП, 82.