РА̀СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до раса1 (в 1 и 2 знач.). Левски, Каравелов и Ботев с историческа прозорливост виждаха идеала на свободна България, в която няма да има място за расови и национални вражди. В. Йосифов, РС, 144. Тоя расов антагонизъм в Съединените щати е толкова широко разпространен, че е проникнал дори в средата на белите работници, чиито професионални съюзи и до ден днешен почти не приемат негри. Св. Минков, ДА, 58. Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза се наказва от закона. Д, 2004, бр. 244, 12. По възраст бяха от съвсем млади до пенсионери, а расовият състав беше не по-малко разнообразен. Имаше един японец, един пуерториканец, един индианец .. и двама чернокожи. ЛИК, 2002, кн. 4 [еа]. Расова дискриминация. Расова нетърпимост. Расова теория. Расови признаци. Расово разделение.
2. За животно — който притежава ясно изразени качества на добра порода, раса1 (в З знач.); породист. В тях [състезанията] участват елитните, най-скъпи, най-бързи и най-красиви коне у нас. Качеството е гарантирано, тъй като .. могат да участват само чистокръвни расови коне. Нов., 2006, бр. 133 [еа]. Един расов разплоден кон може да вдигне цена 40-70 млн. евро, докато един спортен не скача над 4 млн. С, 2006, бр. 4738 [еа]. Повечето котки, докарани от стопаните им на конкурса за най-красива и расова писа̀на в музея „Земята и хората“, бяха заспали. Мон., 2006, бр. 2521 [еа]. Расов арабски жребец. Расово куче.
3. Разг. За човек — който притежава ясно изразени качества — красива, добре сложена фигура и проявена сексуалност. Те бяха истински папуаси, снажни, расови мъже с широко и високо чело, с голям, но не сплескан нос и с бели зъби. К. Константинов, КН (превод) [еа].