РА̀СОВАЧ м. В миналото — първата топка най-чисто желязо, която излиза от пещта за топене на желязна руда. Чистото желязо, събрало се на дъното [на пещта], се нарича расовач (Западна България). Н. Колев, БЕ, 140. За едно денонощие една видня даваше три кюлчета желязо, расовач, или осемнайсет кюлчета през седмицата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 293.