РАСТА̀К, мн. -ци, след. числ. -ка, м. Диал. Първият млад израстък от семето или от корена на растение. Пълна си, горо, с козаре, / с козаре, още с овчаре, / .. / до секи растак и байряк, / до секи байряк и айдук! Нар. пес., СбНУ ХLІV, 361.
— Други форми: р а̀ с т ъ к, р а с т о̀ к.