РАСТЀНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от раста1; растеж. Благодарение на обмяната на веществата [при организмите] се проявяват и другите характеристики на живота: растене, размножаване, движение, развитие, старост, смърт. Ст. Гечев, ПС [еа]. Присадникът не е нищо друго освен една установена на вкоренявание клонка, която вместо да е забодена в земята, за да получава из нея храна за своето по-нататъшно развитие и растене, присадена е на едно друго дърво. Гр, 1906, бр. 4, 51. Растенето на простатата зависи от хормон, излъчван от хипофизата. Б. Кърджиев, ОПА, 336. Растене на зъби. Растене на коса.
РАСТЀНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от раста2; отглеждане, грижене.