РА̀СТЕР м. 1. Печат. Фотогр. Оптично приспособление от две стъклени плочки, пластини, с гравирани върху тях фини линии или точки, които образуват малка мрежа при прилепването си една към друга, използвано във фотографията и полиграфията при повечето печатни способи. Оптичният растер се състои приблизително от 2000 лещи, представляващи стъклени ивици, изрязани от повърхността на различни по диаметър прозрачни конуси и разположени с плоската си част в радиален ред върху стъклена повърхност. Й. Венов и др., К, 137. Светлите и тъмните полета [на клишето] се състоят от точки и чертички. Това се постига с помощта на така наречения растер, който накъсва фотографическия оригинал на точки. Ил. Рашков, ПТ, 161.

2. Техн. Правоъгълна мрежа от точки в някои графични устройства (компютърен дисплей, принтери и др.), от която се избира подходящо точково множество и на всяка точка се задава цвят, за да се постигне нужното изображение.

3. Техн. Съвкупност от редове върху мишената на предавателната телевизионна тръба или екрана на кинескопа.

— Нем. Raster.


Източник: Речник на българския език (онлайн)