РАСТЍЦА ж. Диал. 1. Младо стебло или клонче, покарало от корена на голямо дърво; младочка, издънка, филиз. Бре караме ние брашно, лук, боб, това-онова за ядене, осече баща му Фърцава кория, една кола растици откара за огрев, а той... на училище не ходел. Ст. Даскалов, ЗС, 19. Пламъците нямаше да стигнат до гроба на момчето. Кленовите растици, които баща му накърши, за да покрие могилката, щяха да останат свежи и на сутринта. Ив. Давидков, КХ, 124.
2. Разш. Младо дърво (Н. Геров, РБЯ).
3. Дървото габър1 (Н. Геров, РБЯ).