РАСТОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който расте бързо и става висок; ѝзрастен. Момичетата растат бързо като върбите. Пък Донка си бе и без това растовита. Т. Влайков, Съч. ІІ, 244. Тя му даде друго костюмче. Ариф го издигна, пообърна го... — Пак е големичко — и се замисли, — ще го износи... А какъвто ми е растовит, скоро ще му стане .. — не без гордост додаде той. Б. Несторов, АР, 272-273. Растовито дърво.