РАСТЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от раста1 като прил. 1. Който расте, увеличава се по размер, обхват, стойност. Той зафана да задлъжнява, .., само да посрещне растящите разноски на Панайота. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 154. Растящата военна и икономическа мощ на Германия притеснявала англичаните, които основателно се страхували да не загубят позицията си на водеща световна сила. П, 2005, бр. 26 [еа]. Младият овчарски пес Медун .. скачаше тромаво наоколо с весело ръмжене и хапеше някаква треска̀, за да чеше растящите си зъби. К. Константинов, СЧЗ, 146. Растящата дива трева .. само притежателят на нивата са ползува от нея. ДЗОИ ІІ (превод), 11. Растящи материални и културни потребности на хората. Растяща престъпност.
2. В съчет.: растяща Луна. Луна, която увеличава видимата от Земята осветена част на диска си, когато се намира в периода от първия ден след фаза новолуние до първия ден на фаза пълнолуние. Времето на растящата Луна е подходящо за нови начинания, надежди и обещания. Пол., 2008, бр. 234 [еа]. В период на растящата Луна пийте очистителни чайове.
3. Прен. За чувство, настроение, усещане и др. — който расте, увеличава се, става по-силен, по-интензивен. Колкото повече напредвала нощта, толкова по-ясно се изписвала на лицата им растяща тревога. С. Радев, РС 1994 [еа]. — Гиди, проклета дъще, ти ще ме засрамваш, а? — мълвеше Васил с растяща ярост и примешаше псувни въз жена си. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 84. В къщата на Велко Демирджията .. няма оскъдица, но няма и разкош. Прехраната .. излиза с труд и растяща несигурност. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 358. Те [консулите] отдавна обръщали вниманието му [на пашата] на растящия мюсюлмански фанатизъм, разпалван най-много от турския .. вестник „Земан“. Г. Бенев, БК (превод), 67. Растяща враждебност. Растящо недоволство.