РАТ, ратта̀, мн. няма, ж. и (остар.) м. Старин. 1. Война, битка, бой, сражение, борба; бран1. Той [Вазов] копнее за мира .., не намира смисъл във войната: „защо, о, Боже мой, защо бе този рат, / кой с було траурно безброй сърца покри?“. М. Арнаудов, ЖТИ ІV [еа]. Рат ли кървав, мир желан ли утрешний ден носи нам? Ив. Вазов, БМ І, 160. Княз Борис на свята рат се вдига .. За втори път препасва боен меч. В. Марковски, ПЗ, 175. Тяхното [на турците] владение ся свършило още в Кримския рат. ДЗ, 1868, бр. 11, 43. Надвеси се нощ над земята — / и стихна жестоката рат. К. Христов, Т, 75. Пред тъмний му поглед безкрайно поле, / завяно со сняг, се разстила, / .. / Свирепа е рат / там кръвна коситба косила. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 24.
2. Войска (в 1 и 2 знач.). По онова време, когато агарянската рат бе разрушила столнината Търновград, бе похитила цялата горна земя българска, .. в каменната твърдина Мелник бе все още спокойно. П. Константинов, ПИГ, 23. Разбраха те, че българската рат / пак друм пробива си за Цариград. Ив. Вазов, Съч. V, 12. И гордо вее свойте знамена / безбройна рат, безбройни легиони. Д. Дебелянов, Съч. [еа]. Престолният град е сломен / и храбрата рат е разбита — и аз съм попаднал във плен / сред чужда и вражеска свита. Хр. Ясенов, Събр. пр, 28.