РАТА̀Й, -а̀ят, -а̀я, мн. -а̀и, м. У нас в миналото — човек, който е нает да върши земеделска работа и да се грижи за добитъка в дома на заможен селянин, в чифлик или в манастир. Неговото честолюбие [на поп Лука] бе зле засегнато. Ивка, .., галената му дъщеря, да люби един ратай, който спи в яхъра при конете му! Елин Пелин, Съч. І, 128. — Какво искаш, момко? — Ратай да ти стана. Ран Босилек, Р, 85. Харалан се глави за ратай при Хаджията. А. Гуляшки, СВ, 54. — Кой ви работи земята, .. — Работим я — кое с ратаи и надничари, кое даваме на изполица. Х. Русев, ПС, 70. Макар че вкъщи държаха ратаи и нямаше нужда да работи, той не преставаше да се труди наравно с тях. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 32. Там сега събираха сено манастирските ратаи, учениците и няколко братя. Ив. Вазов, Съч. ХV, 92.