РАТА̀ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на ратай, принадлежи на ратай. Конярят местеше уплашени очи ту върху него, ту върху Самуила. Но като слушаше смелите думи на Радоя, а господарят не се скара нито еднаж, поотпусна се и неговото ратайско сърце. Д. Талев, Съч. VІІ [еа]. Тончо се бе оженил за Гана, .. Тя не му беше донесла педя земя. И макар че и Тончо не беше богат, свекърът и свекървата гледаха на нея все още като на ратайска щерка. Ст. Даскалов, СЛ, 31.
2. Който е предназначен за ратай. Останал сирак, той яде ратайски хляб, живя при втори баща, ходи на гурбет с майстори зидари. Г. Караславов, Т, 60. Тръгна Денчо да пасе многобройната чарда на Вълков и още от първия ден разбра колко е горчив ратайският залък. Ст. Марков, ДБ, 129. „Да се оженя по-скоро, ..“ — каза си той, .., като се спря до ратайската стая и пред нейното прозорче надникна вътре. Ратаят Янаки, .., лежеше възнак на одъра и нещо си пееше. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 30. Пробудени от следобедна дрямка хора заподаваха глави из преддверията на пристройките, конюшните, стражевите и ратайски помещения. Кр. Велков, В [еа].
3. Който е присъщ на ратай. Той беше едва трийсетгодишен, а лицето му беше сбърчено, .., снагата му поприведена — с една дума ратайският живот го бе състарил предивременно. Кр. Григоров, Н, 85. Те бяха десетина несретника, ближни по съдба и ратайска участ. Ц. Церковски, Съч. ІІІ, 14. Дрипавите дрехи и ратайското му положение отклоняваха от него всяко подозрение. Д. Ангелов, ЖС, 444. В най-хубавите хайдушки песни се говори за тежкия ратайски труд. БНТв VІІІ [еа].