РАТА̀ЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие на ратай. Велин ходеше да поработва с майстори зидари, а децата, кое как се дигнеше от земята, наследяваше бащиния занаят — ратайството. Кр. Григоров, ПЧ, 72. Целия си живот бе прекарал в ратайство при селските богаташи. Сл. Трънски, Н, 465. Сиромах беше и с ратайство се препитаваше; ще покоси или ще пожъне чужд имот, .. ще нацепи дърва. Г. Попов и др., ШВ [еа]. Значителна част от българското население е търсела прехраната си в гурбетчийство .. Друга част от населението се е изхранвала с ратайство. БНТв ІІІ [еа].