РАТИФИКАЦИО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Юрид. Който се отнася до ратификация. За всяко следващо правителство, подписало тази конвенция, и депозирало своите документи за ратификация, тя влиза в сила от датата на депозиране на ратификационните му документи. ДВ, 2010, бр. 70, 3. Трябва поправките да бъдат одобрени и да последва нова ратификационна процедура. Кап., 2005, бр. 22 [еа]. Ратификационна грамота.