РАТИФИЦЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Юрид. Отгл. същ. от ратифицирам и от ратифицирам се; ратификация. Ратифицирането им [на договорите] доведе до най-трагичната грешка, каквато мога да си припомня в моя живот. Т. Генов, Избр. пр, 194. Тези договори подлежат на ратифициране от Народното събрание.