РА̀ТНИК, мн. -ци, м. 1. Старин. Войник, войн, боец; бранник. Изведнаж Хаджият, гологлав, окървавен, спусна се в рова, като стискаше ножа си, и с помощта на друг ратник изнесе навън Владикова, който беше облян с гореща кръв. Ив. Вазов, Съч. VІ, 103. Отгоре се зададоха войници. Те тичаха с извадени мечове, водеше ги старият ратник. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Изненадани и изплашени, натежали и от обилното ядене, татарите не можаха да се окопитят скоро, за да дадат дружен отпор на Ивайловите и Дамянови ратници. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 212. Да отидем .. при дядо Никола и да се присъединим към неговите 700 души ратници. З. Стоянов, Съч. І [еа].
2. Остар. Обикн. с предл. з а. Борец за осъществяване на някаква идея или постигане на важна обществена цел; радетел, поборник. Иван и лани, и сега, искрен ратник за съединението и непримирим враг на берлинското разкъсване на България, беше зел горещо участие в революцията. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 212-213. Панчо Михайлов, младият този ратник за свободата на отечеството си, е имал хубавата идея да посвети част от своето време на етнографски проучвания, тъй трудни сега в Македония. П. Михайлов, БПМ [еа]. Фотинов бил ратник за създаване на книжовен български език. Хр. Бръзицов, НЦ, 85. До един те били подтикнати да пишат за малките все от него — големия приятел на децата, неуморния ратник за процъфтяването на родната детска книжовност: Ран Босилек! Г. Русафов, ИТБД, 69.
3. Член на националистическата организация „Ратничество за напредък на българщината“, съществувала у нас в периода 1936-1944 г. Имаме указания за съществуването на военна конспирация .. Бранниците и ратниците също са се раздвижили. В. Нешков, Н, 22. — Надяват се около ядрото да привлекат и други организации — на бившите легионери и ратници, на опозиционерите! Др. Асенов, ТКНП, 44.