РА̀ТНИЧКА ж. 1. Старин. Жена ратник (в 1 знач.). Това не е народност, а свещените деви на Артемида, .. Невежите историци и художници ги объркват със скитските жени, които са също прекрасни ратнички и ездачки. Л. Павлов, АТ (превод) [еа].
2. Остар. Жена ратник (във 2 знач.); ратница, радетелка, поборница. А н д р о ф о б а: — Слушайте, сестри, и разправяйте на вси страни това велико дело, достойно за подражание от всички ратнички на нашата свобода. Ст. Л. Костов, М, 114.