РАТОБО̀РНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Старин. Отвл. същ. от ратоборен; войнственост, борбеност. Ласкателите назваха младия цар „войнишки цар“, той вярваше това и стараеше ся да засвидетелствува своята ратоборност. Б. Димитров, Я I (превод), 75. Ако ли ся обърнем към разума, то щем видим, че всяка нова придобивка в полето на знанията била смъртен удар за ратоборността, като умножавала влиянието на учените, които идат едни срещу други с войниците, като мисъл и дела, като изкуство на мир и изкуство на война. Лет., 1874, 110.