РАТОБО̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Боен, военен. От стръмния бряг беломорски — до влашките степи безкрайни / летят знамена ратоборски / на български полкове сяйни. Ив. Вазов, Съч. V, 91.
