РАТОБО̀РСТВО, мн. -а, ср. Старин. Война; рат. Българский дух за воинство не е никак по-долен от духа на ония стари българи, които са държали продължителни работорства с византийци. ДЗ, 1868, бр. 4, 14.


Източник: Речник на българския език (онлайн)