РАТОЛЮ̀БИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Старин. Войнолюбив. Понеже руското правителство не зема никакви мерки, за да възпре тези заевления, някои мислят, че то е само да насърдчва ратолюбивите чувства на народът си. НБ, 1876, бр. 26, 103. Отиват [царете], та се впущат в безвременни и неразмисленни войни, боеве, само да наситят своя ратолюбив дух с слава, почести в сражения. Китка V, 1886, кн. 14, 41.