РАТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. С предл. з а. Боря се, воювам за нещо, защитавам, застъпвам идея, кауза или под. Висок, черен мъж беше, обзет от ревност да служи на божествената правда, .., горд, че ратува за светата църква. Ем. Станев, А, 182. Движението, което приготви народа да се устреми към извоюването на политическата свобода със същата жаркост и самоотвержение, с които беше ратувал за духовното си освобождение, беше в самото си начало. К. Величков, ПССъч. VІІІ, 6. В някои свои статии той ратува за създаването на истинска учителска професионална организация. Б. Кастелов, ДХ [еа]. Ботев изпъква пред нас като пророк, борец международен, който ратува за свободата на всичките народи. М. Москов, ИБЛ [еа].