РАТУ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от ратувам. Основава се в град Варна от преселниците от Одринския вилает дружество под название „Странджа“, на което за основна цел се определя ратуване за нравственото и умственото повдигане на българщината в Одринската област. Д. Войников, БИТ [еа]. — А какво стана с твоето ратуване за запазване на историческите паметници на Юга? Н. Петрова, ДО (превод) [еа]. Всъщност Александър Балан не е бил краен в ратуването си за чистотата на българския език и за изгонването на чуждиците от него, както понякога го представят. Д, 2009, бр. 244 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)