РАФТ1, ра̀фтът, ра̀фта, мн. ра̀фтове, след числ. ра̀фта, м. Дъска, стъклена, пластмасова или метална плоскост, хоризонтално закрепена на стена или в шкаф, върху която се поставят различни предмети; лавица, полица1. Стоян влезе в тесен сапунджийски дюкян с редици дървени рафтове. Д. Талев, ЖС, 17. Бакалницата не може да приеме едновременно повече от трима-четирима купувачи, защото цялата е задръстена с много шкафове, .., рафтове, тенекии. Д. Бозаков, ДС, 58. Те прекосиха някакъв коридор и се озоваха в кабинета. Рафтовете по стените бяха препълнени с книги. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 495. Ако минаваш насам, донеси ми онова кълбо с вълнената прежда, дето е на горния рафт на гардероба. Ст. Поптонев, НСС, 240. В кабинета имаше масивно писалище, библиотека със стъклени рафтове. А. Гуляшки, МТС, 91.

— От перс. през тур. raft.

РАФТ2, ра̀фтът, ра̀фта, мн. ра̀фтове, след числ. ра̀фта, м. Нов. Спорт. Специална надуваема гумена лодка, която се използва при рафтинг. Програмата включва демонстрационно спускане с рафтове на екипажите на клубовете. Кап., 2007, бр. 14 [еа]. За него можеш да прочетеш, че се е спускал с рафт по ледникова река.

— Англ. raft ‘сал’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)