РА̀ФТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от рафт1. Албумите вече не са модни — нека почиват при старите книги на най-долното рафтче. Д. Немиров, Б, 3. — Когато съм свободен, ще работя и ще ви скова по нещо от дъските, .. Какво искаш, Анче? .. — Може ли поличка с рафтчета? В. Бончева, АП, 112. Вътре Ана постави най-хубавото, което притежаваха: голямата продълговата маса, .., рафтчето с книгите на Евлоги. А. Гуляшки, Л, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)