РАХА̀ТЕЦ, мн. няма, м. Разг. Умал. от рахат (в 1 знач.). Дай им рахатец, женица, къщица и благоразумие! Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 11. Тя се е много натеглила и натърпяла досега; дано види барем отсега и тя с чедото си рахатец. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 19.