РАХАТЛЪ̀К, мн. няма, м. Разг. Спокойствие, безгрижие, блаженство; рахат. Побегнал от рахатлъка, от богатството на баща си, и дошел тука — в чужбина, да страда и да се готви за народната свобода. Ив. Вазов, Съч. ХVІІІ, 14. Нали заради селото сега си оставих рахатлъка и се нагърбих с тия главоболия? Т. Влайков, Съч. ІІІ, 224. — А, господин старши, я да попретърсим. .. Ала за щастие старшията, изглежда, не искаше да разваля рахатлъка си. .. — Остави. Друг път. М. Марчевски, ГБ, 135-136. Ще ни развалят рахатлъка, света ще разбъркат тези луди глави. П. Стъпов, ЖСН, 193. Ще се потим за едина хляб и пак добре, че го имаме. .., рахатлъкът е за другите. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 483.
◊ Гледам си рахатлъка. Разг. Живея спокойно, безгрижно, с удоволствие. Докато се усетиш, дошъл Гергьовден. Ще направиш изпита, ще натириш децата чак до Димитровден и ще си гледаш рахатлъка. Д. Казасов, ВП, 23. И стрина Венковица, .., зе та изприказва на дъщеря си всичко, ..: как невястата си гледа рахатлъка и как увиснала всичката по-тежка работа на нея. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 225.
— От ар. през тур. rahatlık.