РАХАТУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Живея спокойно, безгрижно, охолно. Както му бе жадена тя, .., па и каквато му беше лична и хубава, у него отдавна още беше се зародила надежда, да може да я даде у някои по-добри, по-заможни люде, та и тя да добрува и рахатува там. Т. Влайков, Съч. І, 115. Нас, турците, безделието ще ни погуби, дембелъкът. Богатите агалари ни развалят. Секи от нас иска да бъде ага, да рахатува. Срамува се да работи. Д. Талев, ПК, 299. Ботйов и още някои негови другари от младите ненавиждали Каравелова, че той оставил делото и се ограничил само с литература — да печели пари и рахатува. З. Стоянов, ХБ, 182. Дядо Дичо възвиси по-яко глас и подзе: — .. никой от вас да не смее да кара моята снаха Рада на никаква работа, .. отсега натам нека да рахатува. М. Георгиев, Избр. разк., 68.