РАХАТЯ̀СВАМ, -аш, несв.; рахатя̀сам, -аш, св., непрех. Разг. Освобождавам се, отървавам се от напрежение, неприятно преживяване, усещане, успокоявам се, настъпва за мен спокойствие. П е т е л к о в: — Отгде се взеха тия поразници, та размътиха ума на женорята? .. Слушай, г-н докторе, я вземи, че ги натири, та и ний да рахатясаме. Ст. Л. Костов, М, 77. И вкъщи отвикна да размахва тояга. Рахатясаха и жена му, и децата. Ст. Даскалов, ЕС, 91. Още щом влезе вкъщи, тръшна се на кревата в кухнята, зави се презглава и на всички въпроси на жена си отговаряше троснато: — Ще умра, ще рахатясате. В. Нешков, Н, 210. // Укротявам се, мирясвам. — А бе, Костадине, защо ви са тези двайсет декара? Защо не рачите да ни ги продадете, да рахатясате? Ем. Станев, ИК І и ІІ, 471.