РАХВАНЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. Раванлия. Между тях изпъкваше висок, пълнолик епископ с дълга розова мантия и с позлатена митра, яхнал червеникав, рахванлия жребец. ВН, 1958, бр. 2103, 4.
