РАХЍТ, мн. няма, м. Мед. Заболяване на костната система в ранна детска възраст, изразяващо се в омекване или изкривяване на костите поради липса на калций и витамин D в организма; рахитизъм. Детето беше на пeт годинки, когато се разболя от рахит. В. Пламенов, ПА, 60. Липсата на витамин D води до детското заболяване рахит, което е съпроводено с промяна на химичния състав на костната тъкан. П. Даскалов и др., ТК, 29. При неговата [на витамин D] липса се наблюдава недостатъчно отлагане на калциеви соли в костите, вследствие на което те не се вкостеняват достатъчно и остават меки. В такива случаи се развива болестта рахит. Анат. ІХ кл, 102. Причината за изкривяването на крачетата се явява някакво заболяване, на първо място рахит, или използването на проходилки. Леч., 2008, бр. 15 [еа]. // Заболяване на костната система при млади животни, птици и др. Когато в храната на животните няма достатъчно калций, това довежда до слабо развитие на костната им система, до понижаване на продуктивнотта, помятане и рахит по младите животни. Осн. сел. стоп. VІІІ кл, 106.
— От гр. ράχις, -ιτις ‛гръбнак’ + -ит.