РАХМЕТЛЍЯ, ед. неизм., мн. -ѝи, прил. Остар. и диал. 1. Покоен. Ще дойде рахметлията дядо Вълко .., ще разпрегне колата пред къщи. П. Росен, ВПШ, 36. — В тая пещера — прибави той — вие няма да се боите от нищо. .. Аз случайно можах да я изнамеря, и то не сега, но когато бях на двайсе години момче и пасях козите по тях места заедно с рахметлията (покойния) си баща. З. Стоянов, Съч. І [еа].
2. Като същ. Покойник. Хората искат да ги правя ханъмки, па рахат да живеят, .., а тя взела да ме моли и да споменува рахметлиите. Ц. Гинчев, ГК, 138.