РАХТ, ра̀хтът, ра̀хта, мн. ра̀хтове, м. Диал. Ремъци за впрягане на кон; хамут, сбруя. Че поведе коня зеленика, / заведе го на негово дворе, / че отвори тъмни яхъри, / че извади позлатни рахтови, / че оседла коня зеленика. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 75.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский език, 1904.