РАЦИОНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Който е основан на разума, логиката. Противопол. ирационален. Що се отнася до проявите на женственост, то по-скоро става дума за преобладаване на емоционалните над рационалните фактори при професионалното поведение. Хр. Домозетов, ОР, 58. Поезията, и по-точно — поетическото мислене, се появява като последица от лирично-образното осмисляне на термини и категории и невъзможността те да бъдат дефинирани по рационален път. ЛФор., 2001-2002, бр. 43 [еа]. Тази система е способна на основа на знанието и наличната информация да синтезира цел, изработва решение и намира рационален начин за достигане на целта. БА, 2006, бр. 16417 [еа]. Рационален избор. Рационално обяснение. Рационално познание. Рационални аргументи. Рационални решения.

2. Книж. Разумен, смислен, целесъобразен. Следващите дни Борис прекара вкъщи, погълнат от сутрин до вечер в разработването на плана за въвеждане на тонгата, за реорганизация на покупките и по-рационално използване на работниците в манипулацията. Д. Димов, Т, 71. Новите условия на живота изискват модернизиране на оръдията и използване на земята и времето по един по-рационален начин. БД, 1909, бр. 26, 1. Подобрените социални условия, рационалното хранене, .., липсата на отрицателни емоции могат да продължат човешкия живот. ПЗ, 1981, кн. 10, 10.

3. Книж. За човек — който се ръководи в своите решения и действия от разума, логиката. Особено Белички му изглеждаше съвсем рационален и хладнокръвен и знаеше, че в момента, в който го преместиха оттук, щеше със същата настървеност да се залови за следващата задача. Д. Фучеджиев, Р, 292. Тя беше прагматичен, рационален човек. Винаги готова да се приспособи, да плува по течението, да се смее на неприятностите. В. Пенева, СмЛ (превод) [еа].

4. Филос. Който се отнася до рационализъм (в 1 знач.). Рационален метод.

◊ Рационална функция. Мат. Функция, която може да се представи като отношение на две цели числа. Алгебрични функции, при които законът на съответствието се дава с израз, в който аргументът е подложен на действията събиране, изваждане, умножение, деление и степенуване на цял показател, се наричат рационални. Алг. ХІ кл, 8. Рационално число. Мат. Число, което е частно на две цели числа, като второто е различно от нула. — Две рационални числа — започна дефиницията Добрева високо и отчетливо, сякаш диктуваше, — които при записване се различават само по своите знаци, се наричат противоположни числа. Бр. Мормареви, ВТ [еа]. Всяка крайна десетична дроб е рационално число, например 0,347 е 347/1000.

— От лат. rationalis ‛разумен’ през рус. рациональный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)