РАЦИОНАЛИЗА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до рационализатор и до рационализация. Това им даваше възможност да правят в течение на следващите години „рационализации“, чрез които технологическият метод бавно се подобряваше и те получаваха съответните рационализаторски възнаграждения. Г. Марков, ЗРБ [еа]. Когато се събраха след една седмица, имаха вече осем рационализаторски предложения. НМ, 1958, бр. 285, 2. Ръководството на вагонния завод в Бургас обяви голям рационализаторски конкурс. ВН, 1960, бр. 2660, 1. Рационализаторска дейност.


Източник: Речник на българския език (онлайн)